Dec 20, 2006, 3:07 PM

Влюбена в картина

  Poetry
825 0 10

Влюбена в картина

                 

         На С. който умря в Ирак

          /те бяха цял взвод/

           

 

Не мога да забравя

оня ден в Багдад,

когато мълчалив художник

картина ми предложи.

Спрях, но се плъзнах

по времето и попаднах

в лилаво безвремие.

 

От този ден

аз всяка нощ

сънувам сън:

леглото застилам

с лилава коприна,

събличам се, лягам-

бисерна перла

в меките гънки на мида.

Дълго го чакам,

после заспивам.

Той идва в съня ми,

“Обичам те”- казва

и гали душата ми-

непогалена,

потъва в очите ми-

сапфирено сини,

целува устата ми-

сочна малина,

разтваря бедрата ми-

диви храсти

в далечна,

самотна градина...

 

От оня ден студен

аз всяка нощ изгарям

в пламъци червени

и се събуждам

сива пепел...

 

                    юли 2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

  • Джейни, ще бъдеш ли така добра да ми кажеш къде си чела този стих другаде в този сайт!
  • споделям болката
    на любовта ти!*

    стихът е силен!!!
  • Джейни, ако си го чела тук, значи вероятно някой се е възползвал /меко казано/ от стиха ми, но и това се случва на някой планети... Дано поне да е единствения, защото скоро ще пусна и други стари стихове, които съм публикувала другаде. А в този сайт публикувах за първи път на 12.10.2006г. и никога преди това.
  • Благодаря на ония, които харесаха написаното. Аз наистина съжалявам за него - един от всичките...
  • Хубав ти е стиха Даша, аз почти не чета из други сайтове и мисля, че съм го чела тук от теб и затова те попитах.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...