Мелодия ли чувам нежна, тиха,
гласа ти ли, като камбанен звън,
или фантазиите пак се появиха
и пак съм в някакъв чудесен сън.
На утрото прозрачността докосвам,
не е илюзия... Аз влюбена съм пак,
щастлива капчици роса облизвам,
дочакала да мине моят влак...
Рисувам те на пясъка със пръсти,
вълните безпощадно те отмиват,
ръцете ми обаче са чевръсти,
отново и отново те рисуват... ...