renika67 (Ирена Георгиева)
150 175
29.07.2011 г., 12:24 ч.

Влюбени 

  Поезия » Любовна
642 0 7

Мелодия ли чувам нежна, тиха,

гласа ти ли, като камбанен звън,

или фантазиите пак се появиха

и пак съм в някакъв чудесен сън.

На утрото прозрачността докосвам,

не е илюзия... Аз влюбена съм пак,

щастлива капчици  роса облизвам,

дочакала да мине моят влак...

Рисувам те на пясъка със пръсти,

вълните безпощадно те отмиват,

ръцете ми обаче са чевръсти,

отново и отново те рисуват...

Доволен ли си - кротко питам аз,

че мене разпозна между цветята,

че не оставаме да мине нито час,

без да си шепнем нежно имената.

Наистина сме ти и аз в едно...

През много битки стигнали мечтата

и тука само думата "Дано" -

за щастие отваря ни вратата.

Неземно влюбен, както мене...

щастлив из облаците те понасям,

дано полека вятърът ни вземе,

в блаженството когато те пренасям...

С попътен вятър, галещи небето,

телата и душите ни честити,

ще  гледаме от висота морето,

където ний преплетохме съдбите...

 

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??