Влюбени
Мелодия ли чувам нежна, тиха,
гласа ти ли, като камбанен звън,
или фантазиите пак се появиха
и пак съм в някакъв чудесен сън.
На утрото прозрачността докосвам,
не е илюзия... Аз влюбена съм пак,
щастлива капчици роса облизвам,
дочакала да мине моят влак...
Рисувам те на пясъка със пръсти,
вълните безпощадно те отмиват,
ръцете ми обаче са чевръсти,
отново и отново те рисуват...
Доволен ли си - кротко питам аз,
че мене разпозна между цветята,
че не оставаме да мине нито час,
без да си шепнем нежно имената.
Наистина сме ти и аз в едно...
През много битки стигнали мечтата
и тука само думата "Дано" -
за щастие отваря ни вратата.
Неземно влюбен, както мене...
щастлив из облаците те понасям,
дано полека вятърът ни вземе,
в блаженството когато те пренасям...
С попътен вятър, галещи небето,
телата и душите ни честити,
ще гледаме от висота морето,
където ний преплетохме съдбите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
