23 апр. 2008 г., 16:02
Влюбени
Било е отдавна, а сякаш сега
по слънчеви друми с тебе вървя.
Опива ни дъх на треви и цветя.
Пеперуди, замаяни, пърхат с крила.
Вървим без посока, но верен компас
е любовта ни, напъпила в нас.
Мами безбрежната ширна лъка.
Тръпне ръката ми в твойта ръка.
Помниш ли тези отминали дни?
Колко сме млади, щастливи били!
Пролет е пак, но по нашия път
влюбени - други - в унес вървят.
© Мария Костова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
"Било е отдавна, а сякаш сега
по слънчеви друми с тебе вървя."
Било е ...Но няма и днес регламент
да махаш към някого с влюбени длани.
Удобен за обич е всеки момент.
Във всяка възраст може да остане...
Поздравления, Мари!
-
Отдавна, е само физическо време,
но в спомена то е тъй, сякаш сега,
Върни се към него,сега изживей го,
пролет да бъде във твойта душа! -
Но и нас ни има,нали?! Влюбени!Много ми хареса !
-
Да, така е, затова винаги е млад света,
творбата носталгично красива, мила Марче!!!
Прегръщам те с обич!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
много, много ми хареса.
с обич, Мария.