дакота (Дакота)
152 364
15 апр. 2007 г., 00:14

влюбено 

  Поэзия
771 0 5
 

Когато  те поискам,
ще бъда с гладни устни,
ще се промъквам тихо -
стъклено ефирна.
Цветята ще издават 
най-нежната си музика,
пчела ще съм  
в поле от детелини.


Ще бъда скрита истина

във нажежено тяло

 ( трева -

запалена от розови светулки).

Със мирис на нектар,

пулсиращата до сладост

в опияняващо дихание

на дива круша.


Когато те поискам,

ще дойда гола, чакаща  -

със крясъците на страстта си

да ме любиш.

Очите ми ще пазят

искрите на прераждането,

нахранена и мъркаща

ще се протягам.


От галещите пръсти

на топлото докосване

между разкъсания залез

и нощта -

дъгата и зората  

и пламналите облаци

в наситена хармония

ще избуят.


При тебе ще остана

небързаща заникъде -

с ленивата усмивка

на плътта.

По-мека и щастлива,

ще се отпусна

(влюбено) върху

протегнатите длани на съня.

© Дакота Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво!!!
  • Никога не забравям да минавам...
    Но минавам на пръсти,рожбе,да не разваля магията!
    Гълтам думите и няма какво да кажа.
    Нали не си забравила,че те обичам!
  • Много красива и нежна страст, лъха от стиха ти!!
    Браво!
  • При тебе ще остана

    небързаща заникъде -

    с ленивата усмивка

    на плътта.

    По-мека и щастлива,

    ще се отпусна

    (влюбено) върху

    протегнатите длани на съня.


    Прекрасно!!!
  • Красива картина!
Предложения
: ??:??