влюбено
Когато те поискам,
ще бъда с гладни устни,
ще се промъквам тихо -
стъклено ефирна.
Цветята ще издават
най-нежната си музика,
пчела ще съм
в поле от детелини.
Ще бъда скрита истина
във нажежено тяло
( трева -
запалена от розови светулки).
Със мирис на нектар,
пулсиращата до сладост
в опияняващо дихание
на дива круша.
Когато те поискам,
ще дойда гола, чакаща -
със крясъците на страстта си
да ме любиш.
Очите ми ще пазят
искрите на прераждането,
нахранена и мъркаща
ще се протягам.
От галещите пръсти
на топлото докосване
между разкъсания залез
и нощта -
дъгата и зората
и пламналите облаци
в наситена хармония
ще избуят.
При тебе ще остана
небързаща заникъде -
с ленивата усмивка
на плътта.
По-мека и щастлива,
ще се отпусна
(влюбено) върху
протегнатите длани на съня.
© Дакота All rights reserved.
