Влюбено море
Влюбено море
(Посветено на Велин)
Когато бризът по телата ни пълзи,
за да охлади нагорещената ни кожа
и ние с теб, блажени, лежим,
мързеливо излегнати в пясъка –
две души с красиви мечти,
безстрашно поели към безкрая,
с ухание на лято и вълни,
и със солени жадни устни,
и морето музика шепти
от брега с лъскавите водорасли,
а ние гледаме игривите вълни
и после пак потъваме в омая.
И светът безпирно жужеше край нас,
макар да не забелязвахме всичко,
се радвахме на друг влюбен шанс,
но нашият определено цареше,
и всичко е божествена игра
на тихи думи, слънце и пяна,
вече зная, че има земен рай,
когато чуя смеха ти да гали ухото ми!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Петрова Все права защищены
