Влюбено море
Влюбено море
(Посветено на Велин)
Когато бризът по телата ни пълзи,
за да охлади нагорещената ни кожа
и ние с теб, блажени, лежим,
мързеливо излегнати в пясъка –
две души с красиви мечти,
безстрашно поели към безкрая,
с ухание на лято и вълни,
и със солени жадни устни,
и морето музика шепти
от брега с лъскавите водорасли,
а ние гледаме игривите вълни
и после пак потъваме в омая.
И светът безпирно жужеше край нас,
макар да не забелязвахме всичко,
се радвахме на друг влюбен шанс,
но нашият определено цареше,
и всичко е божествена игра
на тихи думи, слънце и пяна,
вече зная, че има земен рай,
когато чуя смеха ти да гали ухото ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Петрова Всички права запазени
