Влюбих се аз в най-добрия ми приятел

Влюбих се аз в най-добрия ми приятел

И го поисках единствено мой някой ден...

Сърце аз нямам, сърцето ми  е предател,

Как можа така да се подиграе със мен?

Влюбих  се в лицето и в неговите думи,

Влюбих се в името му и неговия смях...

Какво се случи сега помежду ни?

Защо ме побиват тръпки от страх?

Влюбих се, но с другиго делях съдбата

И съня си, и нощите, и дните...

Но тихо нощем аз си мислех в тишината

За приятелялят ми, загледана в звездите.

Обичам го! Крещя и все си го повтарям,

Нима някой може за това да ме вини?

Дори и аз самата не си вярвам,

Но сърцето ми за него пак гори...

Но той също не е сам! Защо, за Бога?

Приятелка си има красива и добра,

Нима аз трябва да му кажа „Сбогом",

Защото може би няма да издържа?

Ще го оставя! Той не е виновен,

Че безумно го обича моето сърце...

Отивам си и ще запазя този спомен,

Но го ОБИЧАМ пак душата ще зове...