8 июл. 2007 г., 07:48

Вместо епилог

995 0 4

  

Не искам да си тръгвам от света

низвергнат, сам, нечут и незапомнен,

шептящ на глухи пламенни слова,

превръщащи се веднага във спомен!

 

Аз искам да оставя подир мен

мъждукаща свещичка тук да свети.

Дори и най-накрая нареден

след всичките, нарекли се "поети"!

 

Не искам да си тръгвам без това -

да бъда чут, разбран, желан и четен,

да бъда тук дори и след смъртта,

чрез тези мои мънички куплети!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Власакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....