8 июл. 2007 г., 07:48

Вместо епилог

998 0 4

  

Не искам да си тръгвам от света

низвергнат, сам, нечут и незапомнен,

шептящ на глухи пламенни слова,

превръщащи се веднага във спомен!

 

Аз искам да оставя подир мен

мъждукаща свещичка тук да свети.

Дори и най-накрая нареден

след всичките, нарекли се "поети"!

 

Не искам да си тръгвам без това -

да бъда чут, разбран, желан и четен,

да бъда тук дори и след смъртта,

чрез тези мои мънички куплети!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Власакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...