8 июл. 2007 г., 07:48

Вместо епилог

997 0 4

  

Не искам да си тръгвам от света

низвергнат, сам, нечут и незапомнен,

шептящ на глухи пламенни слова,

превръщащи се веднага във спомен!

 

Аз искам да оставя подир мен

мъждукаща свещичка тук да свети.

Дори и най-накрая нареден

след всичките, нарекли се "поети"!

 

Не искам да си тръгвам без това -

да бъда чут, разбран, желан и четен,

да бъда тук дори и след смъртта,

чрез тези мои мънички куплети!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Власакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...