8 июл. 2007 г., 07:48

Вместо епилог

992 0 4

  

Не искам да си тръгвам от света

низвергнат, сам, нечут и незапомнен,

шептящ на глухи пламенни слова,

превръщащи се веднага във спомен!

 

Аз искам да оставя подир мен

мъждукаща свещичка тук да свети.

Дори и най-накрая нареден

след всичките, нарекли се "поети"!

 

Не искам да си тръгвам без това -

да бъда чут, разбран, желан и четен,

да бъда тук дори и след смъртта,

чрез тези мои мънички куплети!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Власакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...