Не искам да си тръгвам от света
низвергнат, сам, нечут и незапомнен,
шептящ на глухи пламенни слова,
превръщащи се веднага във спомен!
Аз искам да оставя подир мен
мъждукаща свещичка тук да свети.
Дори и най-накрая нареден
след всичките, нарекли се "поети"!
Не искам да си тръгвам без това -
да бъда чут, разбран, желан и четен,
да бъда тук дори и след смъртта,
чрез тези мои мънички куплети!!!
© Станимир Власакиев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
