11 дек. 2008 г., 13:26

Вместо епилог

584 0 1

Пълня куфари с дрехи и чанти,

с палта и обувки за дъжд

и зад мен се отваря пространство,

изведнъж толкова плътно и тихо;

всичко тежко остава зад мен,

нищо тежко в багажа не влиза –

най-добре се лети само с крила

и, разбира се, с нужната виза.

 

Аз ще плача, щом никой не гледа,

aз се усмихвам широко сега

и докосвам скришно и леко

тоя тапет и тая брава;

без да взимам компас или карта,

оставила толкова други неща,

аз ви махам, тръгвам по пътя

и отивам да открия света.

 

Шарен свят, аз тичам към теб

с подуто от диня коремче

и зад менe се веят без ред

страници проза и строфи любов;

шарен свят, аз тичам към теб

с големи солени очи

и те моля на седем езика –

отвори своите порти летищни,

прегърни тия мои мечти

и пази жив танца на огъня,

който в мен вече гъвкав гори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Савина Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....