Dec 11, 2008, 1:26 PM

Вместо епилог

  Poetry » Other
585 0 1

Пълня куфари с дрехи и чанти,

с палта и обувки за дъжд

и зад мен се отваря пространство,

изведнъж толкова плътно и тихо;

всичко тежко остава зад мен,

нищо тежко в багажа не влиза –

най-добре се лети само с крила

и, разбира се, с нужната виза.

 

Аз ще плача, щом никой не гледа,

aз се усмихвам широко сега

и докосвам скришно и леко

тоя тапет и тая брава;

без да взимам компас или карта,

оставила толкова други неща,

аз ви махам, тръгвам по пътя

и отивам да открия света.

 

Шарен свят, аз тичам към теб

с подуто от диня коремче

и зад менe се веят без ред

страници проза и строфи любов;

шарен свят, аз тичам към теб

с големи солени очи

и те моля на седем езика –

отвори своите порти летищни,

прегърни тия мои мечти

и пази жив танца на огъня,

който в мен вече гъвкав гори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Савина Велкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...