Вместо епилог

Пълня куфари с дрехи и чанти,

с палта и обувки за дъжд

и зад мен се отваря пространство,

изведнъж толкова плътно и тихо;

всичко тежко остава зад мен,

нищо тежко в багажа не влиза –

най-добре се лети само с крила

и, разбира се, с нужната виза.

Аз ще плача, щом никой не гледа,

aз се усмихвам широко сега

и докосвам скришно и леко

тоя тапет и тая брава;

без да взимам компас или карта,

оставила толкова други неща,

аз ви махам, тръгвам по пътя

и отивам да открия света.

Шарен свят, аз тичам към теб

с подуто от диня коремче

и зад менe се веят без ред

страници проза и строфи любов;

шарен свят, аз тичам към теб

с големи солени очи

и те моля на седем езика –

отвори своите порти летищни,

прегърни тия мои мечти

и пази жив танца на огъня,

който в мен вече гъвкав гори.