Пълня куфари с дрехи и чанти,
с палта и обувки за дъжд
и зад мен се отваря пространство,
изведнъж толкова плътно и тихо;
всичко тежко остава зад мен,
нищо тежко в багажа не влиза –
най-добре се лети само с крила
и, разбира се, с нужната виза.
Аз ще плача, щом никой не гледа,
aз се усмихвам широко сега
и докосвам скришно и леко
тоя тапет и тая брава; ...