18 июл. 2007 г., 10:58

Вместо извинение 

  Поэзия
878 0 4
 

Катранена съм сутрин. Но само понякога.

Хора отиват на работа. А аз се прибирам.

Слънцето ме облъчва с надежда. За прошка.

Пътят до вкъщи скъсява агонията. Отново.


Заспивам, увита в мисли. Прелиствам се.

Лицата от сутринта обядват. Аз сънувам.

Телефонът звънва. За да ме лиши от покой.

Гласът ми е престорено сънен. Крия се.


Светлината се рови в моите грехове. Помня ги.

Работният ден скоро ще свърши. Аз ще изляза.

Ще срещна същите физиономии. Променени.

И аз ще съм друга. В опита си да забравя.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??