Вместо молитва

4 апр. 2009 г., 19:52

Поэзия

505 0 5

Знам, че един ден и аз

ще си ида от този свят мрачен.

Може би някой тогаз

и за мен безутешно ще плаче.

О, дано, дано е далечно

мойто време - тогава, когато

си затворя очите за вечност

и ще легна сама във земята.

Имам толкова много неща

да започна... И да довърша...

Имам теб! И добра дъщеря!

И в тревоги ръцете да кърша.

Имам да сбъдвам мечта след мечта

и да бъда още мъничко млада!

Всеки ден да откривам в света

недовкусена някоя сладост!

Имам изгреви - все непосрещнати!

Още толкова неизпратени залези!

Колко любови ли имам несрещнати?

Твойта любов имам. (Дано я опазя!)

Имам толкова много задачи...

Забави ме поне триста години!

... Прости ми нахалството, Боже, обаче

така ми е хубаво тук да ме има...!

tsofa (Марин Цанков)

2009-04-05T13:40:57+03:00

Поздравления!
Победител (Васил Георгиев)

2009-04-05T12:53:39+03:00

Поздрави за силния стих, Миглена!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-04-05T09:03:47+03:00

Браво, миличка!
Plevel (Силвия Илиева)

2009-04-04T23:31:27+03:00

!!!Страхотно е!
Emanuela_angel (Емануела)

2009-04-04T20:07:46+03:00

Невероятен стих, Мигленче! Останах направо без дъх! Прекрасно е!
Бъди! Тук и сега!

Поздравления!