4 апр. 2009 г., 19:52

Вместо молитва

685 0 5

Знам, че един ден и аз

ще си ида от този свят мрачен.

Може би  някой тогаз

и за мен безутешно ще плаче.

 

О, дано, дано е далечно

мойто време - тогава, когато

си затворя очите за вечност

и ще легна сама във земята.

 

Имам толкова много неща

да започна... И да довърша...

Имам теб! И добра дъщеря!

И в тревоги ръцете да кърша.

 

Имам да сбъдвам мечта след мечта

и да бъда още мъничко млада!

Всеки ден да откривам в света

недовкусена някоя сладост!

 

Имам изгреви - все непосрещнати!

Още толкова неизпратени залези!

Колко любови ли имам несрещнати?

Твойта любов имам. (Дано я опазя!)

 

 

Имам толкова много задачи...

Забави ме поне триста години!

... Прости ми нахалството, Боже, обаче

така ми е хубаво тук да ме има...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....