Знам, че един ден и аз
ще си ида от този свят мрачен.
Може би някой тогаз
и за мен безутешно ще плаче.
О, дано, дано е далечно
мойто време - тогава, когато
си затворя очите за вечност
и ще легна сама във земята.
Имам толкова много неща
да започна... И да довърша...
Имам теб! И добра дъщеря!
И в тревоги ръцете да кърша.
Имам да сбъдвам мечта след мечта
и да бъда още мъничко млада!
Всеки ден да откривам в света
недовкусена някоя сладост!
Имам изгреви - все непосрещнати!
Още толкова неизпратени залези!
Колко любови ли имам несрещнати?
Твойта любов имам. (Дано я опазя!)
Имам толкова много задачи...
Забави ме поне триста години!
... Прости ми нахалството, Боже, обаче
така ми е хубаво тук да ме има...!
© Миглена Цветкова Всички права запазени