Вместо приказка
Днес забравих да се подстрижа,
а са доверчиви косите ми.
Исках да изплета от тях риза
за момчето, което обичам.
Забравих? Не, не помислих
как в косите се пропилява
животът, бавно разлистен
от онова, да кажем, начало.
От изтънели, объркани нишки
ще мога ли обич да свия...
Ще се подстрижа скришно...
... С косите ще го завия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Николова Все права защищены
