Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
16 мая 2014 г., 11:54

Вместо прошка 

  Поэзия » Философская
842 1 18

Смъртта не споменавай и веднъж
пред онзи, който всеки ден умира.
Родината ми е нашир и длъж.
Триъгълният камък на Всемира.

Възнесоха се дивите ята
на моите възторзи и полека
насън дори престанах да летя,
сърцето ми, без повод, да омеква.

Уж избуяват първите треви,
но нищо в този свят не се повтаря -
в браздата на приятелствата, виж:
по-рехави са кълновете вяра.

Предизвестени, загубите спят -
на всеки страх разгулните фетиши.
Възтясна се оказва тази плът
и всички нейни искове - излишни.

Ако се срещнат нашите души
все някога, с надежда съм голяма:
да ви помахам палаво с уши,
тъй както правят зайците на мама.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Неповторимо изящен стил...достатъчно добър, за да не те объркам с нечий друг поет...винаги ми харесва да те чета...ти ще ми простиш ли, че отдавна не съм била на твоята страничка и ...не съм ти писала? ...понякога...само понякога крадешком те четях, но ...си мълчах... Поздрави!
  • Благодаря ви, приятели:

    purko59 (Ангел Веселинов)
    zikito (Милена Велева-Митева)
    valia1771 (Ивон )
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Ена (Елена Гоцева)
  • Тъжен си, Барде! Но силен и всеопрощаващ като бог.
    Поздрави!
  • Много силен старт! Затрогващ финал!
  • Тук съм за пореден път,препрочитам мълчаливо,откривайки себе си.
  • Честит празник, Бароне!
    Напред към светлината и БЪДИ!!!
  • Моите почитания:

    stenli499 (Станислава )
    Ена (Елена Гоцева)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна
    voda (Елица Ангелова
    vega666 (Младен Мисана):
  • Ех, приятелче!
    Приемаш ли помахване с ръка, защото бях послушно дете и не ми дърпаха ушите...

    Извън усмивката, сърцето ти е достатъчно твърдо, иначе нямаше да устои на дестинацията и рехавите кълнове вяра!
    Поздрав, Ив!
  • Много добре те разбирам, Ивайло...
    Надеждата ще я има, трябва да я има.
    И този ти стих ме развълнува!
    Благодаря ти!!!
  • !
  • От Родината до Майката - всичко тук е полет на мисълта...
    Верен на стила си!
    Привет, ИВ!
  • Много хубав стих, Ивайло!

    Поздравления!: Мисана
  • Моите почитания,приятели:

    Регина (Радост Даскалова)
    radiola (Рада Димова)
    rumiana (Румяна
    goredoly (Миглена Цветкова)
    Blagonrava (Евгения Илиева)
  • и с уши, и с опашки ще си помахаме някога... ужасно ме умили този стих!
  • Предизвестени, загубите спят...Красиво е, и тъжно, като всяка истина!
  • Насън може и да не летиш, но в поезията...доста нависоко!
  • "в браздата на приятелствата, виж:
    по-рехави са кълновете вяра"

    И приятелствата са генно модифицирани вече, затова не хващат, но докато омеква сърцето при тези срещи на душите, значи е жива надеждата за истинските неща. Моите почитания за това стихотворение!


  • разиграва съзнанието от тъгата до усмивката...

    Страхотно е!
Предложения
: ??:??