23 сент. 2011 г., 22:44

Вместо сбогом 

  Поэзия » Любовная
891 0 5

Отивам си. Оставаш сам със думите,

които не поиска да ти кажа.

Отивам си. Не беше всъщност влюбване.

Не беше даже полъх от миража.

Не беше нараняващо и искащо,

не беше романтично и реално.

Отивам си, преди да съм притискаща.

Отивам си. Не мога да съм кална.

А ти след мен оставаш със страха си.

И с вярата, че нямало любов.

Залъгвай се, че няма да ме търсиш.

Залъгвай се - за мен не си готов.

Навярно ще ме виждаш по случайност,

навярно ще се чуваме, нали,

но няма да достигаме до крайност.

Такава съм. Такъв си си и ти.

Но някой ден, когато си объркан,

и някой ден, когато си сломен,

ще знаеш, че в един момент си тръгнах.

Но сам ти сложи края си със мен.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дистилирана реч.
  • ...Болезнено....!!!
  • "Но някой ден, когато си объркан,
    и някой ден, когато си сломен,
    ще знаеш, че в един момент си тръгнах.
    Но сам ти сложи края си със мен."

    Пишеш невероятно,наистина. Всеки път затаявам дъх,щом чета нещо твое!
  • Силен,болящ,но категоричен стих!
    Харесах много!
  • Тъжно, но много хубаво!
    Ще ти кажа че си абсолютно права! Много мъже губят жените на живота си точно поради тази нерешителност която си описала... Птичето не каца на рамото ти два пъти...
    Зем.
Предложения
: ??:??