Вместо сбогом
Отивам си. Оставаш сам със думите,
които не поиска да ти кажа.
Отивам си. Не беше всъщност влюбване.
Не беше даже полъх от миража.
Не беше нараняващо и искащо,
не беше романтично и реално.
Отивам си, преди да съм притискаща.
Отивам си. Не мога да съм кална.
А ти след мен оставаш със страха си.
И с вярата, че нямало любов.
Залъгвай се, че няма да ме търсиш.
Залъгвай се - за мен не си готов.
Навярно ще ме виждаш по случайност,
навярно ще се чуваме, нали,
но няма да достигаме до крайност.
Такава съм. Такъв си си и ти.
Но някой ден, когато си объркан,
и някой ден, когато си сломен,
ще знаеш, че в един момент си тръгнах.
Но сам ти сложи края си със мен.
© Мариета Караджова All rights reserved.
