Аз отново се връщам, море!
По брега ти пристъпвам смутена,
пак протягам две жадни ръце,
да се слеем, да вляза във тебе!
Как умората пада след миг,
сили черпя от твоята бездна,
как мечтая да спра този миг,
и да бъда завинаги с тебе!
Но си тръгвам отново, море!
А сърцето оставям си тука,
на брега ти, на пясъка мек....
Да се върна върна отново след време!
© Pavlina Kertikova Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »