Аз отново се връщам, море!
По брега ти пристъпвам смутена,
пак протягам две жадни ръце,
да се слеем, да вляза във тебе!
Как умората пада след миг,
сили черпя от твоята бездна,
как мечтая да спра този миг,
и да бъда завинаги с тебе!
Но си тръгвам отново, море!
А сърцето оставям си тука,
на брега ти, на пясъка мек....
Да се върна върна отново след време!
© Pavlina Kertikova All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
