2 янв. 2010 г., 12:50

Вместо теб

692 0 6

Вместо теб

Къс желязо целувам

Жив съм съществувам

Вместо теб

Него в ръцете държа

На шия ще го вържа

Ще го нося до сърце

Допира му...

Твойте хладни две ръце

Топлина ще му отдам

По жив от всякога съм знам

Целувам студения метал

Вкусих и любов и жал

Едничка Вяра ми остана

Целият съм жива рана

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Желязо,стомана или лед все е равносилно на студа...но винаги изгрява и Слънцето,нищо че сме рани,но все пак сме "Живи" рани както е в стиха,а те рано или късно заздравяват!Харесах!
  • !!!Този ми хареса, емоционално натоварен.
  • "По жив от всякога съм знам
    Целувам студения метал
    Вкусих и любов и жал
    Едничка Вяра ми остана
    Целият съм жива рана..."

    ето това усетих в следващия ти стих, още
    преди да прочета този...*
  • Вярата дава сила! Поздрав!
  • хареса ми.. 6

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...