Вместо теб
Къс желязо целувам
Жив съм съществувам
Вместо теб
Него в ръцете държа
На шия ще го вържа
Ще го нося до сърце
Допира му...
Твойте хладни две ръце
Топлина ще му отдам
По жив от всякога съм знам
Целувам студения метал
Вкусих и любов и жал
Едничка Вяра ми остана
Целият съм жива рана
© Любомир Деничин Todos los derechos reservados