30 мар. 2021 г., 08:30

Вместо теб

845 1 2

 

Вали…

По лицето ми дращят

измръзнали капки

вместо сълзи.

Струи дъждовни се стичат

и устните милват

преструвайки се, че си ти…

Хладно по кожата шарят

като по опнати струни

на разкордирна китара.

Попиват дълбоко.

Под кожата влизат

готови да станат на пара,

но кладата  обвила сърцето

да изгасят…

А душата

се усмихва доволна…

Спаси ме и този път.

С дъжд … вместо теб…

От теб….

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Младене, благодаря ти за прекрасния коментар! За мен е чест!
    Ив, благодаря ти, че се спираш и при мен. Радвам се, че ти харесва стиха ми. Забележката ти е уместна. Да си призная - не се бях замислила върху акордирането ... Замяната на думите е подходяща. Благодаря за споделеното мнение!
    Желая ви прекрасна сряда!
  • Отново си оригинална, Ангелина!
    А това, с което стихът безусловно печели е, че няма дразнещото римуване, към което стадото от самонарочили се поети се стреми.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...