Вместо теб
Вали…
По лицето ми дращят
измръзнали капки
вместо сълзи.
Струи дъждовни се стичат
и устните милват
преструвайки се, че си ти…
Хладно по кожата шарят
като по опнати струни
на разкордирна китара.
Попиват дълбоко.
Под кожата влизат
готови да станат на пара,
но кладата обвила сърцето
да изгасят…
А душата
се усмихва доволна…
Спаси ме и този път.
С дъжд … вместо теб…
От теб….
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Стойчева Всички права запазени