30.03.2021 г., 8:30

Вместо теб

851 1 2

 

Вали…

По лицето ми дращят

измръзнали капки

вместо сълзи.

Струи дъждовни се стичат

и устните милват

преструвайки се, че си ти…

Хладно по кожата шарят

като по опнати струни

на разкордирна китара.

Попиват дълбоко.

Под кожата влизат

готови да станат на пара,

но кладата  обвила сърцето

да изгасят…

А душата

се усмихва доволна…

Спаси ме и този път.

С дъжд … вместо теб…

От теб….

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младене, благодаря ти за прекрасния коментар! За мен е чест!
    Ив, благодаря ти, че се спираш и при мен. Радвам се, че ти харесва стиха ми. Забележката ти е уместна. Да си призная - не се бях замислила върху акордирането ... Замяната на думите е подходяща. Благодаря за споделеното мнение!
    Желая ви прекрасна сряда!
  • Отново си оригинална, Ангелина!
    А това, с което стихът безусловно печели е, че няма дразнещото римуване, към което стадото от самонарочили се поети се стреми.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...