Вали…
По лицето ми дращят
измръзнали капки
вместо сълзи.
Струи дъждовни се стичат
и устните милват
преструвайки се, че си ти…
Хладно по кожата шарят
като по опнати струни
на разкордирна китара.
Попиват дълбоко.
Под кожата влизат
готови да станат на пара,
но кладата обвила сърцето
да изгасят…
А душата
се усмихва доволна…
Спаси ме и този път.
С дъжд … вместо теб…
От теб….
© Ангелина Стойчева Всички права запазени
Ив, благодаря ти, че се спираш и при мен. Радвам се, че ти харесва стиха ми. Забележката ти е уместна. Да си призная - не се бях замислила върху акордирането ... Замяната на думите е подходяща. Благодаря за споделеното мнение!
Желая ви прекрасна сряда!