28 янв. 2018 г., 20:43
Внезапно...
на Ж.
Внезапно те пронизах като стон,
потъна във очите ми омайни,
прегърна ме, а после във синхрон
ти сподели мечтите ми безкрайни.
Сега съм твоя – пареща звезда,
която те обича до премала,
във твойта мъжка светла тишина,
се крие мойта сила избуяла.
Била съм войн във стари времена,
във битки съм калявала духа си, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация