Внезапно...
Внезапно...
на Ж.
Внезапно те пронизах като стон,
потъна във очите ми омайни,
прегърна ме, а после във синхрон
ти сподели мечтите ми безкрайни.
Сега съм твоя – пареща звезда,
която те обича до премала,
във твойта мъжка светла тишина,
се крие мойта сила избуяла.
Била съм войн във стари времена,
във битки съм калявала духа си,
от тези древни звездни семена,
аз белезите нося във кръвта си.
Но днес съм нежност, песен и река,
пречистени са моите устои
и все към теб аз знам, че ще тека,
по пътя на житейските завои.
Една любов ще ни спаси,
от всички трудности, тегоби, грешки
и зная че далеч ще полети
защото ни се случи по човешки.
28.01.2018г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
