8 февр. 2019 г., 23:17

Внуците

1.1K 0 2

Внуците

 

Имам внучета две,

момиче и момче.

Светлина от бога,

обич в сърце...

 

С ролери в парка,

внучка се пързаля.

Внукът, мъж напет,

пази да не пада.

 

Слънцето отгоре,

усмихнато им грей.

Вятърът в борове,

песничка им пей.

 

Палави и шумни...

много обичливи.

Бог да ги закриля,

нека са щастливи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Амин!
    Много мил и обичен стих!
    Да са ти живи и здрави, Лилия!
  • Да са ти живи и здрави внучетата. Обичай ги и ги закриляй!
    Поздрави за стиха!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...