Имам внучета две,
момиче и момче.
Светлина от бога,
обич в сърце...
С ролери в парка,
внучка се пързаля.
Внукът, мъж напет,
пази да не пада.
Слънцето отгоре,
усмихнато им грей.
Вятърът в борове,
песничка им пей.
Палави и шумни...
много обичливи.
Бог да ги закриля,
нека са щастливи!
© Лилия Нейкова Все права защищены
Много мил и обичен стих!
Да са ти живи и здрави, Лилия!