8.02.2019 г., 23:17

Внуците

1.1K 0 2

Внуците

 

Имам внучета две,

момиче и момче.

Светлина от бога,

обич в сърце...

 

С ролери в парка,

внучка се пързаля.

Внукът, мъж напет,

пази да не пада.

 

Слънцето отгоре,

усмихнато им грей.

Вятърът в борове,

песничка им пей.

 

Палави и шумни...

много обичливи.

Бог да ги закриля,

нека са щастливи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Амин!
    Много мил и обичен стих!
    Да са ти живи и здрави, Лилия!
  • Да са ти живи и здрави внучетата. Обичай ги и ги закриляй!
    Поздрави за стиха!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...