Внук
На Гошко и Чочко
Гледам, тичаш ти из двора,
яхнал пръчка вместо кон,
искаш всички да те видят
на твоя буен вихрогон.
Сега през локвата минаваш,
спираш от вода и пот облян,
а от тебе гордост лъха
като преплувал океан.
На дървото щом качиш се,
ръце протягаш да летиш,
слънце, облаци и птички
искаш ти да уловиш.
Спомените ти ми връщаш,
отмяна моя в тоз живот.
Внук мой, мъничък, прекрасен,
мой малък ДОН КИХОТ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Пеев Все права защищены
