На Гошко и Чочко
Гледам, тичаш ти из двора,
яхнал пръчка вместо кон,
искаш всички да те видят
на твоя буен вихрогон.
Сега през локвата минаваш,
спираш от вода и пот облян,
а от тебе гордост лъха
като преплувал океан.
На дървото щом качиш се,
ръце протягаш да летиш,
слънце, облаци и птички
искаш ти да уловиш.
Спомените ти ми връщаш,
отмяна моя в тоз живот.
Внук мой, мъничък, прекрасен,
мой малък ДОН КИХОТ.
© Стойчо Пеев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
