Вода съм аз
Не ти трябваше време
да ме научиш на копнеж.
Просто ме взе...
Оставих ти жадуване
/от жаждата по силно/
Пустиня и небе...
Вода съм аз.
И търся своя дом.
Намирам го в земята ти.
Вулканово ли е сърцето ти
под влажната трева?
Река съм аз...разлятата...
и нямам брегове,
и няма разстояния...
На нежност ме научи.
Копнежът е небе,
защото сме се случили...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
