21 окт. 2006 г., 01:11

Води ме 

  Поэзия
865 0 11

Хвани ръката ми и нека тръгнем,

води ме, през планини студени.

Измръзнем ли, ще се прегърнем

и ще продължиме устремени.

Вземи ме, и морета ще преплувам,

ако двама сме всичко е по-лесно,

ранен ли си с любов ще те лекувам

и ще те следвам, с тебе е чудесно.

Води ме, в реките боса аз ще газя

и до кръв да наранени са краката,

няма да се спра, до теб ще лазя...

не ме изпускай, дръж ме за ръката.

Не спирай, ще бъда винаги до тебе!

В пътят си безкраен няма да си сам,

ако от тъмнината светулка светне,

с шепи ще я хвана и ще ти я подам.

Тогава слънцето в очите ще изгрее,

вятърът ще свири музика за нас.

Така ще е когато двама с тебе,

вървиме заедно всеки миг и час.

© Людмила Нилсън Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??