Води ме
Хвани ръката ми и нека тръгнем,
води ме, през планини студени.
Измръзнем ли, ще се прегърнем
и ще продължиме устремени.
Вземи ме, и морета ще преплувам,
ако двама сме всичко е по-лесно,
ранен ли си с любов ще те лекувам
и ще те следвам, с тебе е чудесно.
Води ме, в реките боса аз ще газя
и до кръв да наранени са краката,
няма да се спра, до теб ще лазя...
не ме изпускай, дръж ме за ръката.
Не спирай, ще бъда винаги до тебе!
В пътят си безкраен няма да си сам,
ако от тъмнината светулка светне,
с шепи ще я хвана и ще ти я подам.
Тогава слънцето в очите ще изгрее,
вятърът ще свири музика за нас.
Така ще е когато двама с тебе,
вървиме заедно всеки миг и час.
© Людмила Нилсън All rights reserved.
