17 сент. 2014 г., 14:46

Водители

552 0 6

                                            Водители

 

 

                            Когато човешката правда голяма

                            поемем на собствени  длани

                            и тръгнем към слънцето, нека да няма

                            напусто оставени рани!

 

                            Когато по тази гореща пътека

                            се спрем за минута видели,

                            че слънцето няма да стигнем, то нека

                            да помним защо сме поели! 

 

                            Когато затихнат и сетните сили,

                            и само сърцето остане,

                            на себе си правдата ний покорили,

                            да вдигнем във своите длани!

 

                            Народ нестинарски над жива жарава

                            безбройни години се носи...

                            Ту пее, ту плаче, ту пада, ту става

                            и вечно задава въпроси...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имах нужда да прочета нещо такова...прекрасно стихотворение и силен финал!
  • Поздрав за гражданското чувство,
    таланта и истината!
  • "Народ нестинарски над жива жарава
    безбройни години се носи...
    Ту пее, ту плаче, ту пада, ту става
    и вечно задава въпроси..."
    -------------------------------------------
    Много точно и вярно, талантливо сътворен
    стих, с много актуално послание!
    Дано намерим верните отговори и да сбъднем
    мечтата си за по-добър живот!
    Поздрави и от мен!
  • Роси и Мисана, благодаря за вниманието! Поздрав!
  • Силни и правдиви констатации за българския народ. Стихът е израз на съпричастност към неговите вечни страдания:

    "Народ нестинарски над жива жарава
    безбройни години се носи...
    Ту пее, ту плаче, ту пада, ту става
    и вечно задава въпроси..."
    Да, нека да помним защо сме поели!"

    Поздравление, Стойна! Хубаво и нужно на всички българи стихотворение!

    С поздрав: Мисана

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...