Водители

Поезия » Гражданска

546 0 6

Водители

Когато човешката правда голяма

поемем на собствени длани

и тръгнем към слънцето, нека да няма

напусто оставени рани!

Когато по тази гореща пътека

се спрем за минута видели,

че слънцето няма да стигнем, то нека

да помним защо сме поели!

Когато затихнат и сетните сили,

и само сърцето остане,

на себе си правдата ний покорили,

да вдигнем във своите длани!

Народ нестинарски над жива жарава

безбройни години се носи...

Ту пее, ту плаче, ту пада, ту става

и вечно задава въпроси...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

poem_lady (Фери)

Имах нужда да прочета нещо такова...прекрасно стихотворение и силен финал!

2014-09-19T12:53:21+03:00
yogimax (Василена Т)

Поздрав за гражданското чувство,
таланта и истината!

2014-09-18T15:57:32+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Народ нестинарски над жива жарава
безбройни години се носи...
Ту пее, ту плаче, ту пада, ту става
и вечно задава въпроси..."
-------------------------------------------
Много точно и вярно, талантливо сътворен
стих, с много актуално послание!
Дано намерим верните отговори и да сбъднем
мечтата си за по-добър живот!
Поздрави и от мен!

2014-09-18T11:02:43+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Роси и Мисана, благодаря за вниманието! Поздрав!

2014-09-17T20:27:38+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Силни и правдиви констатации за българския народ. Стихът е израз на съпричастност към неговите вечни страдания:

"Народ нестинарски над жива жарава
безбройни години се носи...
Ту пее, ту плаче, ту пада, ту става
и вечно задава въпроси..."
Да, нека да помним защо сме поели!"

Поздравление, Стойна! Хубаво и нужно на всички българи стихотворение!

С поздрав: Мисана

2014-09-17T17:41:43+03:00