17 sept 2014, 14:46

Водители

  Poesía » Civil
556 0 6

                                            Водители

 

 

                            Когато човешката правда голяма

                            поемем на собствени  длани

                            и тръгнем към слънцето, нека да няма

                            напусто оставени рани!

 

                            Когато по тази гореща пътека

                            се спрем за минута видели,

                            че слънцето няма да стигнем, то нека

                            да помним защо сме поели! 

 

                            Когато затихнат и сетните сили,

                            и само сърцето остане,

                            на себе си правдата ний покорили,

                            да вдигнем във своите длани!

 

                            Народ нестинарски над жива жарава

                            безбройни години се носи...

                            Ту пее, ту плаче, ту пада, ту става

                            и вечно задава въпроси...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имах нужда да прочета нещо такова...прекрасно стихотворение и силен финал!
  • Поздрав за гражданското чувство,
    таланта и истината!
  • "Народ нестинарски над жива жарава
    безбройни години се носи...
    Ту пее, ту плаче, ту пада, ту става
    и вечно задава въпроси..."
    -------------------------------------------
    Много точно и вярно, талантливо сътворен
    стих, с много актуално послание!
    Дано намерим верните отговори и да сбъднем
    мечтата си за по-добър живот!
    Поздрави и от мен!
  • Роси и Мисана, благодаря за вниманието! Поздрав!
  • Силни и правдиви констатации за българския народ. Стихът е израз на съпричастност към неговите вечни страдания:

    "Народ нестинарски над жива жарава
    безбройни години се носи...
    Ту пее, ту плаче, ту пада, ту става
    и вечно задава въпроси..."
    Да, нека да помним защо сме поели!"

    Поздравление, Стойна! Хубаво и нужно на всички българи стихотворение!

    С поздрав: Мисана

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...