Sep 17, 2014, 2:46 PM

Водители

  Poetry » Civic
545 0 6

                                            Водители

 

 

                            Когато човешката правда голяма

                            поемем на собствени  длани

                            и тръгнем към слънцето, нека да няма

                            напусто оставени рани!

 

                            Когато по тази гореща пътека

                            се спрем за минута видели,

                            че слънцето няма да стигнем, то нека

                            да помним защо сме поели! 

 

                            Когато затихнат и сетните сили,

                            и само сърцето остане,

                            на себе си правдата ний покорили,

                            да вдигнем във своите длани!

 

                            Народ нестинарски над жива жарава

                            безбройни години се носи...

                            Ту пее, ту плаче, ту пада, ту става

                            и вечно задава въпроси...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имах нужда да прочета нещо такова...прекрасно стихотворение и силен финал!
  • Поздрав за гражданското чувство,
    таланта и истината!
  • "Народ нестинарски над жива жарава
    безбройни години се носи...
    Ту пее, ту плаче, ту пада, ту става
    и вечно задава въпроси..."
    -------------------------------------------
    Много точно и вярно, талантливо сътворен
    стих, с много актуално послание!
    Дано намерим верните отговори и да сбъднем
    мечтата си за по-добър живот!
    Поздрави и от мен!
  • Роси и Мисана, благодаря за вниманието! Поздрав!
  • Силни и правдиви констатации за българския народ. Стихът е израз на съпричастност към неговите вечни страдания:

    "Народ нестинарски над жива жарава
    безбройни години се носи...
    Ту пее, ту плаче, ту пада, ту става
    и вечно задава въпроси..."
    Да, нека да помним защо сме поели!"

    Поздравление, Стойна! Хубаво и нужно на всички българи стихотворение!

    С поздрав: Мисана

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...