Една пробойна в сърцето...
Трепери то от омайващата го болка!
Нова пробойна...
Бия си аз упойката от блянове и мечти...
и в миг от ангел се превръщам в дявол!
Нова пробойна...
Часовникът сякаш спрял е
и не помръдва...
Моля се за ден, подарен ми от съдбата,
за да изплета така мечтаната реалност...
Нова пробойна...
Полепва по мен омразата
и всичко в пепел взе да се превръща!
Губя всичко аз...!
Даже тишината с мен въздъхна...
Тъжни спомени ме връхлитат
и дъха ми спират!
Попаднала съм във водовъртеж от мисли...
А изход има ли...?
© Криси Все права защищены
Поздравления, Криси Браво!