Aug 28, 2008, 3:01 PM

"Водовъртеж от мисли"

  Poetry
795 0 2
 

Една пробойна в сърцето...

Трепери то от омайващата го болка!

Нова пробойна...

Бия си аз упойката от блянове и мечти...

и в миг от ангел се превръщам в дявол!

Нова пробойна...

Часовникът сякаш спрял е

и не помръдва...

Моля се за ден, подарен ми от съдбата,

за да изплета така мечтаната реалност...

Нова пробойна...

Полепва по мен омразата

и всичко в пепел взе да се превръща!

Губя всичко аз...!

Даже тишината с мен въздъхна...

Тъжни спомени ме връхлитат

и дъха ми спират!

Попаднала съм във водовъртеж от мисли...

А изход има ли...?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...