28 ago 2008, 15:01

"Водовъртеж от мисли"

  Poesía
798 0 2
 

Една пробойна в сърцето...

Трепери то от омайващата го болка!

Нова пробойна...

Бия си аз упойката от блянове и мечти...

и в миг от ангел се превръщам в дявол!

Нова пробойна...

Часовникът сякаш спрял е

и не помръдва...

Моля се за ден, подарен ми от съдбата,

за да изплета така мечтаната реалност...

Нова пробойна...

Полепва по мен омразата

и всичко в пепел взе да се превръща!

Губя всичко аз...!

Даже тишината с мен въздъхна...

Тъжни спомени ме връхлитат

и дъха ми спират!

Попаднала съм във водовъртеж от мисли...

А изход има ли...?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...