28 ago 2008, 15:01

"Водовъртеж от мисли"

  Poesía
802 0 2
 

Една пробойна в сърцето...

Трепери то от омайващата го болка!

Нова пробойна...

Бия си аз упойката от блянове и мечти...

и в миг от ангел се превръщам в дявол!

Нова пробойна...

Часовникът сякаш спрял е

и не помръдва...

Моля се за ден, подарен ми от съдбата,

за да изплета така мечтаната реалност...

Нова пробойна...

Полепва по мен омразата

и всичко в пепел взе да се превръща!

Губя всичко аз...!

Даже тишината с мен въздъхна...

Тъжни спомени ме връхлитат

и дъха ми спират!

Попаднала съм във водовъртеж от мисли...

А изход има ли...?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...