27 мар. 2005 г., 20:01
Воини
Из небесата се понесе
една душа бездомна,
една душа самотна.
Вихрено да разнесе
своята любов със ветровете
искрено да ги отвее
стройната дъга по върховете,
където бурята вилнее –
възхвалява битка бурна.
Двама воини на скалата
в хватка смъртно-руйна
здраво хванали се за душата.
Меч във меч преплели,
душа в душата те заплели
стъпка-две и се преплитат
ударът сече и се разплитат.
Без да спират тази битка
през вековете те се биха
не само в смъртна хватка –
телата в песни им се сляха.
Заедно прегърнати от Любовта,
в този миг са цяло – не раними;
Кой ли ще прегърне днес Смъртта,
в този миг душите им са неделими.
Заедно в живота –
заедно в смъртта;
дори и някой да умре –
другият не ще се спре.
© Димитър Попов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Харесва ми....много. Звучи истинско, но някак фантастично. От мен 6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Радвам се че ти хареса
Благодаря!