Воини
Из небесата се понесе
една душа бездомна,
една душа самотна.
Вихрено да разнесе
своята любов със ветровете
искрено да ги отвее
стройната дъга по върховете,
където бурята вилнее –
възхвалява битка бурна.
Двама воини на скалата
в хватка смъртно-руйна
здраво хванали се за душата.
Меч във меч преплели,
душа в душата те заплели
стъпка-две и се преплитат
ударът сече и се разплитат.
Без да спират тази битка
през вековете те се биха
не само в смъртна хватка –
телата в песни им се сляха.
Заедно прегърнати от Любовта,
в този миг са цяло – не раними;
Кой ли ще прегърне днес Смъртта,
в този миг душите им са неделими.
Заедно в живота –
заедно в смъртта;
дори и някой да умре –
другият не ще се спре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Попов Всички права запазени
Пък фентазито може да бъде много истинско и реално, за това не е необхоодимо да казваш "но" 
