16 февр. 2024 г., 14:30

Воинът Дракон

898 2 6

Панда съм и съм отроче

на Гъсока с ресторант,

после Угуей ме посочи* 

и откри във мен талант.

 

Каза: "Ти си Воинът Дракон,

трябва да спасиш Китай!"

ала аз съм просто лаком 

и кунгфу не зная май.

 

Със Великата Петорка

скоро щом се съюзих,

аз във всяка тренировка

чинно се изпотроших.

 

Шифу често ме притиска

и от мен го беше срам,

да ме вкара в пътя иска,

но за пътя бях "голям".

 

После той намери схема

с тренировки и храна,

ме накара да приема

Драконовската съдба.

 

Тъй заслужих своят свитък,

а чрез него осъзнах,

че съм Воин, не добитък

и изгубих своят страх.

 

Победих Тайланг във битка,

долината ни спасих

и със стълбите към храма

някакси се примирих...

 

През животът от тогава

в приключения безспир,

срещам почести и слава

търсейки Душевен мир.

 

 

*У-гуей(две срички)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Банков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...