16 февр. 2024 г., 14:30

Воинът Дракон

883 2 6

Панда съм и съм отроче

на Гъсока с ресторант,

после Угуей ме посочи* 

и откри във мен талант.

 

Каза: "Ти си Воинът Дракон,

трябва да спасиш Китай!"

ала аз съм просто лаком 

и кунгфу не зная май.

 

Със Великата Петорка

скоро щом се съюзих,

аз във всяка тренировка

чинно се изпотроших.

 

Шифу често ме притиска

и от мен го беше срам,

да ме вкара в пътя иска,

но за пътя бях "голям".

 

После той намери схема

с тренировки и храна,

ме накара да приема

Драконовската съдба.

 

Тъй заслужих своят свитък,

а чрез него осъзнах,

че съм Воин, не добитък

и изгубих своят страх.

 

Победих Тайланг във битка,

долината ни спасих

и със стълбите към храма

някакси се примирих...

 

През животът от тогава

в приключения безспир,

срещам почести и слава

търсейки Душевен мир.

 

 

*У-гуей(две срички)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Банков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...