16.02.2024 г., 14:30

Воинът Дракон

890 2 6

Панда съм и съм отроче

на Гъсока с ресторант,

после Угуей ме посочи* 

и откри във мен талант.

 

Каза: "Ти си Воинът Дракон,

трябва да спасиш Китай!"

ала аз съм просто лаком 

и кунгфу не зная май.

 

Със Великата Петорка

скоро щом се съюзих,

аз във всяка тренировка

чинно се изпотроших.

 

Шифу често ме притиска

и от мен го беше срам,

да ме вкара в пътя иска,

но за пътя бях "голям".

 

После той намери схема

с тренировки и храна,

ме накара да приема

Драконовската съдба.

 

Тъй заслужих своят свитък,

а чрез него осъзнах,

че съм Воин, не добитък

и изгубих своят страх.

 

Победих Тайланг във битка,

долината ни спасих

и със стълбите към храма

някакси се примирих...

 

През животът от тогава

в приключения безспир,

срещам почести и слава

търсейки Душевен мир.

 

 

*У-гуей(две срички)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Банков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...