Адамов (Петър Адамов)
92 216
10 мая 2007 г., 12:37

Война 

  Поэзия
557 0 5

Светът умира бавно,
обхванат от поредната война,
мъже загиват, казват, че било е славно,
а майките забравят що е радостта.


Деца пищят и падат бомби,
смъртта разгръща свойте пипала,
опиянените бойци оръжие развяват,
в съзнанието едничка мисъл - свобода.


Секунда тишина и сякаш времето е спряло,
в очакване застиват каменни лица,
а всичко някак си минава бавно, вяло
и пак атака, и спират да туптят сърца.


И тъй живота продължава,
събуждаш се във своя дом-окоп
грабваш автомата и се питаш пак дали си заслужава
да браниш чужди интереси, крачейки към своя гроб.

© Петър Адамов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички за топлото посрещане
  • Хубаво е.Добре дошъл
  • Добре дошъл!
    Болезнена тема е стиха ти!
    Много силно изразени думи!Поздрав!
  • Добре дошъл, Петьо!
    Чудесен стих!
    Добро начало!
    Накара ме да потръпна!
    Поздрави!6
  • Поздравления, Петър! Много образно си описал картината на войната и си предал нейното зловещо въздействие. Много е вярно, че "дали си заслужава да браниш чужди интереси, крачейки към своя гроб". Войната едно голямо зло за човешката цивилизация, което носи смърт и трагедии.
Предложения
: ??:??