Война
Светът умира бавно,
обхванат от поредната война,
мъже загиват, казват, че било е славно,
а майките забравят що е радостта.
Деца пищят и падат бомби,
смъртта разгръща свойте пипала,
опиянените бойци оръжие развяват,
в съзнанието едничка мисъл - свобода.
Секунда тишина и сякаш времето е спряло,
в очакване застиват каменни лица,
а всичко някак си минава бавно, вяло
и пак атака, и спират да туптят сърца.
И тъй живота продължава,
събуждаш се във своя дом-окоп
грабваш автомата и се питаш пак дали си заслужава
да браниш чужди интереси, крачейки към своя гроб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Адамов Всички права запазени
