23 сент. 2009 г., 13:21

Война

696 0 0

Знамето с черепи развей,
приказна песен запей
и кръв да се лей,
нека воинът да тлей!

Живите да пометем
братята ни да почетем,
и знайте вий,
никога няма да умрем!

Братко мой, врагът
надава последен вой,
но и в пъкъла прокажен
ти пак ще си снажен!

Сърцето ще му откъсна,
главата му ще пръсна,
потънал в грехове,
пълководецът им ще умре!

Ще надигна олелия,
чак до Тор, чак до Хигия!
Няма да ми е жал
за тоя мъж - стар чувал!

Ножа, блестящ и бял,
оцапах го с кръв и кал!
И хайде сега в гроба,
почивай в тревога!

Прободен от меч прокажен,
от предадел мазен с поглед влажен.       
Тела, храм, светлина,
Валхала ме приветства с топлина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антонио Ботев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...