23.09.2009 г., 13:21

Война

697 0 0

Знамето с черепи развей,
приказна песен запей
и кръв да се лей,
нека воинът да тлей!

Живите да пометем
братята ни да почетем,
и знайте вий,
никога няма да умрем!

Братко мой, врагът
надава последен вой,
но и в пъкъла прокажен
ти пак ще си снажен!

Сърцето ще му откъсна,
главата му ще пръсна,
потънал в грехове,
пълководецът им ще умре!

Ще надигна олелия,
чак до Тор, чак до Хигия!
Няма да ми е жал
за тоя мъж - стар чувал!

Ножа, блестящ и бял,
оцапах го с кръв и кал!
И хайде сега в гроба,
почивай в тревога!

Прободен от меч прокажен,
от предадел мазен с поглед влажен.       
Тела, храм, светлина,
Валхала ме приветства с топлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антонио Ботев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...